21 янв. 2012 г., 04:26

Различно мнение

842 0 1

Време е настрана да оставя молива,
не знам защо, пиша само за тъга.
Но изглежда душата ми от нея прелива,
явно владея тази тъмната страна.

Погледнете звездите, толкова ярко блестят,
и знам, ще кажете: "уникална гледка".
Но аз ще ви кажа, че те просто скърбят,
и там горе се чувстват като в клетка.

Вижте луната как осветява нощта,

вие ще кажете:  "Каква красота",
аз ще ви кажа: "Горката луна".
Според вас защо вълкът тъжно надига глава
и започва да вие,  мелодия "Самота"?
Точно когато луната е цяла,
показала се в своята бяла премяна.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борислав Попов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...