11 dic 2014, 17:57

Разливане 

  Poesía » Filosófica
411 0 0

Разливане

 

Шепа разпилени птици

оживяват двора,

изтляват спомени-искрици,

някога упора.

 

Някога се щурах аз –

насам – натам,

като птица бях,

а сега съм във капан.

 

Само гледам и си мисля –

Някога дали летях?

Тъга върху крилете ми се плисна

и със нея се разлях.

 

botyo

 

© Бойко Беров Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??