Разливане
540
0
0
Разливане
Шепа разпилени птици
оживяват двора,
изтляват спомени-искрици,
някога упора.
Някога се щурах аз –
насам – натам,
като птица бях,
а сега съм във капан.
Само гледам и си мисля –
Някога дали летях?
Тъга върху крилете ми се плисна
и със нея се разлях.
botyo
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бойко Беров Всички права запазени
