botyo (Бойко Беров)
194 337
11.12.2014 г., 17:57 ч.

Разливане 

  Поезия » Философска
371 0 0

Разливане

 

Шепа разпилени птици

оживяват двора,

изтляват спомени-искрици,

някога упора.

 

Някога се щурах аз –

насам – натам,

като птица бях,

а сега съм във капан.

 

Само гледам и си мисля –

Някога дали летях?

Тъга върху крилете ми се плисна

и със нея се разлях.

 

botyo

 

© Бойко Беров Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??