botyo (Бойко Беров)
194 337
11 дек. 2014 г., 17:57

Разливане 

  Поэзия » Философская
408 0 0

Разливане

 

Шепа разпилени птици

оживяват двора,

изтляват спомени-искрици,

някога упора.

 

Някога се щурах аз –

насам – натам,

като птица бях,

а сега съм във капан.

 

Само гледам и си мисля –

Някога дали летях?

Тъга върху крилете ми се плисна

и със нея се разлях.

 

botyo

 

© Бойко Беров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??