Разлях мастило
За твойто
мнимо съществуване
не аз съм съдника.
Но времето
със мен ще спори,
дълго.
До разсъмване.
И свещ запалих,
пред олтара,
скитнико,
на твоя Бог
отново да се моля...
Не ми придиряй,
че съм мълчалива.
Отдавна думите без цел
изстрелях в упор.
Срещу случване.
Сега ще се науча да мълча.
Ще пиша само.
Но листът все ми се изплъзва.
Кога ще се науча
да го имам?!
А стихът ми остана
недовършен...
Празен...
За какво ли?!
Кога ще свърша
с бялата му памет?
Мастилото
по него се разлива.
Така от себе си и теб
отново да избягам.
И пак да търся...
другото начало.
Мастилницата бутнах,
без да искам...
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
