Nella_gold (Нели )
841 4525
28.02.2011 г., 11:59 ч.

Разлях мастило 

  Поезия » Друга
808 0 14

За твойто

мнимо съществуване

не аз съм съдника.

Но времето

със мен ще спори,

дълго.

До разсъмване.

И свещ запалих,

пред олтара,

скитнико,

на твоя Бог

отново да се моля...

Не ми придиряй,

че съм мълчалива.

Отдавна думите без цел

изстрелях в упор.

Срещу случване.

Сега ще се науча да мълча.

Ще пиша само.

Но листът все ми се изплъзва.

Кога ще се науча

да го имам?!

А стихът ми остана

недовършен...

Празен...

За какво ли?!

Кога ще свърша

с бялата му памет?

Мастилото

по него се разлива.

Така от себе си и теб

отново да избягам.

И пак да търся...

другото начало.

Мастилницата бутнах,

без да искам...

© Нели Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??