Feb 28, 2011, 11:59 AM

Разлях мастило

  Poetry » Other
974 0 14

За твойто

мнимо съществуване

не аз съм съдника.

Но времето

със мен ще спори,

дълго.

До разсъмване.

И свещ запалих,

пред олтара,

скитнико,

на твоя Бог

отново да се моля...

Не ми придиряй,

че съм мълчалива.

Отдавна думите без цел

изстрелях в упор.

Срещу случване.

Сега ще се науча да мълча.

Ще пиша само.

Но листът все ми се изплъзва.

Кога ще се науча

да го имам?!

А стихът ми остана

недовършен...

Празен...

За какво ли?!

Кога ще свърша

с бялата му памет?

Мастилото

по него се разлива.

Така от себе си и теб

отново да избягам.

И пак да търся...

другото начало.

Мастилницата бутнах,

без да искам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...