Nella_gold (Нели ) Nella_gold (Нели )
3 841
Feb 28, 2011, 11:59 AM

Разлях мастило

  Poetry » Other
975 0 14

За твойто

мнимо съществуване

не аз съм съдника.

Но времето

със мен ще спори,

дълго.

До разсъмване.

И свещ запалих,

пред олтара,

скитнико,

на твоя Бог

отново да се моля...

Не ми придиряй,

че съм мълчалива.

Отдавна думите без цел

изстрелях в упор.

Срещу случване.

Сега ще се науча да мълча.

Ще пиша само.

Но листът все ми се изплъзва.

Кога ще се науча

да го имам?!

А стихът ми остана

недовършен...

Празен...

За какво ли?!

Кога ще свърша

с бялата му памет?

Мастилото

по него се разлива.

Така от себе си и теб

отново да избягам.

И пак да търся...

другото начало.

Мастилницата бутнах,

без да искам...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Нели All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0