27 may 2018, 1:45

Разлюбена

1.7K 2 6

 

По стръмната пътека пак вървя

и сърцето ми потупва учестено,

до края на една измъчена война

достигнах цяла, но отчайващо разлюбена!

И отгоре се обръщам зад гърба си,

опитвам се да видя най-подир

каква ли бях, когато те последвах, 

за да пропилея безразъдно толкова години? 

 

***

Двадесет лета угаснсха нелепо,

зими двадесет прегръщаха наивността,

от сълзите, давещи тъга детинска,

до утъпканият път на зрелостта!

***

 

Онази 

снажната и плаха, лудовата,

която нежно те докосваше с ръце,

върхът достигна, но косите просребяха, 

време беше грешките си да прозре!

А всичко би могло да е различно,

стига само да го беше пожелала,

можеше да бъде, само спомен,

като някоя обагрена в лъчи поляна!

 

***

Но пътят беше ѝ подготвил изненада

подарък ценен до живот 

дни и нощи непрестанна радост

в сърчице пречисто - 

плод на тяхната любов!

 

26.05.2018 г.  

/един горчив юбилей/

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела Маркова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

27 Puesto

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....