По стръмната пътека пак вървя
и сърцето ми потупва учестено,
до края на една измъчена война
достигнах цяла, но отчайващо разлюбена!
И отгоре се обръщам зад гърба си,
опитвам се да видя най-подир
каква ли бях, когато те последвах,
за да пропилея безразъдно толкова години?
***
Двадесет лета угаснсха нелепо,
зими двадесет прегръщаха наивността,
от сълзите, давещи тъга детинска, ...