Vessymark (Весела Маркова)
130 270
27.05.2018 г., 1:45 ч.

Разлюбена 

  Поезия » Философска
1205 2 6

 

По стръмната пътека пак вървя

и сърцето ми потупва учестено,

до края на една измъчена война

достигнах цяла, но отчайващо разлюбена!

И отгоре се обръщам зад гърба си,

опитвам се да видя най-подир

каква ли бях, когато те последвах, 

за да пропилея безразъдно толкова години? 

 

***

Двадесет лета угаснсха нелепо,

зими двадесет прегръщаха наивността,

от сълзите, давещи тъга детинска,

до утъпканият път на зрелостта!

***

 

Онази 

снажната и плаха, лудовата,

която нежно те докосваше с ръце,

върхът достигна, но косите просребяха, 

време беше грешките си да прозре!

А всичко би могло да е различно,

стига само да го беше пожелала,

можеше да бъде, само спомен,

като някоя обагрена в лъчи поляна!

 

***

Но пътят беше ѝ подготвил изненада

подарък ценен до живот 

дни и нощи непрестанна радост

в сърчице пречисто - 

плод на тяхната любов!

 

26.05.2018 г.  

/един горчив юбилей/

 

© Весела Маркова Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

Накъде вървиш, човеко? »

27 място

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??