Разлюбена
По стръмната пътека пак вървя
и сърцето ми потупва учестено,
до края на една измъчена война
достигнах цяла, но отчайващо разлюбена!
И отгоре се обръщам зад гърба си,
опитвам се да видя най-подир
каква ли бях, когато те последвах,
за да пропилея безразъдно толкова години?
***
Двадесет лета угаснсха нелепо,
зими двадесет прегръщаха наивността,
от сълзите, давещи тъга детинска,
до утъпканият път на зрелостта!
***
Онази
снажната и плаха, лудовата,
която нежно те докосваше с ръце,
върхът достигна, но косите просребяха,
време беше грешките си да прозре!
А всичко би могло да е различно,
стига само да го беше пожелала,
можеше да бъде, само спомен,
като някоя обагрена в лъчи поляна!
***
Но пътят беше ѝ подготвил изненада
подарък ценен до живот
дни и нощи непрестанна радост
в сърчице пречисто -
плод на тяхната любов!
26.05.2018 г.
/един горчив юбилей/
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Маркова Всички права запазени
благодаря ви момичета
