25 nov 2007, 11:54

разминаване

1.8K 0 15

Усмихна му се по погрешка -
помислила го бе за друг,
а той отвърна й на жеста -
макар и примерен съпруг.
Бе млада - гледаше игриво,
представи й се за ерген -
от обстоятелствата слисан,
но със природа на бохем...
Познаваше сърцата женски,
а също тяхната любов -
за флирта бе и крал, и пешка,
дори минаваше за топ.
Започна с пъстри комплименти
от черно бялото в деня -
как искаше душата в нея
да покори... освен ума...
Разбра,  че имала година
нещастна връзка със актьор
и после още с двама-трима -
накрая и със кеч треньор.

Дааа, опит имаше момата,

ще бъде орех костелив -

познаваше добре играта

и трудно щеше да склони.

Ще трябват множество вечери,

подаръци,  пари във брой...

Почувства се така мизерен -

изпадна всячески в покой.

Не искаше да се напъва

нахалост в дамския гамбит -

започнеше ли да щурмува,

обречен беше на  фалит...

Не беше толкова красива -

не му създаваше синхрон

дори с природните закони,

открили  ловния сезон...

Животът често се присмива,

но стига вече за това!

Направо беше късметлия,

че имаше добра жена...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Дакота Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Четях те, търсих те по разлините сайтове. Не се регистрирах за да не разваля магията. Реагистриран съм тук. Имах необходимост още веднъж да те изчета. Тук си оставила много малко. В другите сайтове почти те няма. Мимолетност е живота. Не съхранявах нищо. Някога вярвах във вечността. Където и да си, благодаря!!!
  • Ти си една от малкото жени, на които се възхищавам...
  • Великолепно стихче!Наистина много ми допадна!6
  • Хубаво е. Много!
    С обич за теб и добрите жени...
    Само, че лошите отиват там, където си поискат...
  • Да де, добрите жени...
    Много ми хареса!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...