25 нояб. 2007 г., 11:54

разминаване

1.8K 0 15

Усмихна му се по погрешка -
помислила го бе за друг,
а той отвърна й на жеста -
макар и примерен съпруг.
Бе млада - гледаше игриво,
представи й се за ерген -
от обстоятелствата слисан,
но със природа на бохем...
Познаваше сърцата женски,
а също тяхната любов -
за флирта бе и крал, и пешка,
дори минаваше за топ.
Започна с пъстри комплименти
от черно бялото в деня -
как искаше душата в нея
да покори... освен ума...
Разбра,  че имала година
нещастна връзка със актьор
и после още с двама-трима -
накрая и със кеч треньор.

Дааа, опит имаше момата,

ще бъде орех костелив -

познаваше добре играта

и трудно щеше да склони.

Ще трябват множество вечери,

подаръци,  пари във брой...

Почувства се така мизерен -

изпадна всячески в покой.

Не искаше да се напъва

нахалост в дамския гамбит -

започнеше ли да щурмува,

обречен беше на  фалит...

Не беше толкова красива -

не му създаваше синхрон

дори с природните закони,

открили  ловния сезон...

Животът често се присмива,

но стига вече за това!

Направо беше късметлия,

че имаше добра жена...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дакота Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Четях те, търсих те по разлините сайтове. Не се регистрирах за да не разваля магията. Реагистриран съм тук. Имах необходимост още веднъж да те изчета. Тук си оставила много малко. В другите сайтове почти те няма. Мимолетност е живота. Не съхранявах нищо. Някога вярвах във вечността. Където и да си, благодаря!!!
  • Ти си една от малкото жени, на които се възхищавам...
  • Великолепно стихче!Наистина много ми допадна!6
  • Хубаво е. Много!
    С обич за теб и добрите жени...
    Само, че лошите отиват там, където си поискат...
  • Да де, добрите жени...
    Много ми хареса!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...