25.11.2007 г., 11:54

разминаване

1.8K 0 15

Усмихна му се по погрешка -
помислила го бе за друг,
а той отвърна й на жеста -
макар и примерен съпруг.
Бе млада - гледаше игриво,
представи й се за ерген -
от обстоятелствата слисан,
но със природа на бохем...
Познаваше сърцата женски,
а също тяхната любов -
за флирта бе и крал, и пешка,
дори минаваше за топ.
Започна с пъстри комплименти
от черно бялото в деня -
как искаше душата в нея
да покори... освен ума...
Разбра,  че имала година
нещастна връзка със актьор
и после още с двама-трима -
накрая и със кеч треньор.

Дааа, опит имаше момата,

ще бъде орех костелив -

познаваше добре играта

и трудно щеше да склони.

Ще трябват множество вечери,

подаръци,  пари във брой...

Почувства се така мизерен -

изпадна всячески в покой.

Не искаше да се напъва

нахалост в дамския гамбит -

започнеше ли да щурмува,

обречен беше на  фалит...

Не беше толкова красива -

не му създаваше синхрон

дори с природните закони,

открили  ловния сезон...

Животът често се присмива,

но стига вече за това!

Направо беше късметлия,

че имаше добра жена...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дакота Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Четях те, търсих те по разлините сайтове. Не се регистрирах за да не разваля магията. Реагистриран съм тук. Имах необходимост още веднъж да те изчета. Тук си оставила много малко. В другите сайтове почти те няма. Мимолетност е живота. Не съхранявах нищо. Някога вярвах във вечността. Където и да си, благодаря!!!
  • Ти си една от малкото жени, на които се възхищавам...
  • Великолепно стихче!Наистина много ми допадна!6
  • Хубаво е. Много!
    С обич за теб и добрите жени...
    Само, че лошите отиват там, където си поискат...
  • Да де, добрите жени...
    Много ми хареса!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...