22 dic 2007, 0:44

Разминаване

1K 0 8
"Човешко е да обичаш тези, които те обичат.
Божествено е да простиш на тези, що те нараняват"

Разминаваме се тази вечер
в мислите почти едни,
пречат ни разните му противоречия
на предишните вини.
Важното по пътечката трохици да оставиш,
загледан в правотата си, да не стъпчеш цвете,
защото думите все някак ще забравиш,
но стъпканото, можеш ли изправиш?
Важното е да не забравяш, че човек си
и по човешки можеш да сгрешиш.
Да можеш да простиш, когато хули
и камшика по гърба си да търпиш.
Защото Той това за нас остави,
примера си свят, Божествен и любещ.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Краси Иванов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубаво ми е че срещам такива мъдри и добри хора и съм убедена че докато свят светува ще ги има !Любовта, смирението и благодарността
    правят човека щастлив.
  • Нежен и песенен стих...вселенски истинен!Поздрави!
  • Харесва ми
  • човешко е...
  • Много хубав стих! Поздрявявам те и аз, Краси!
    Нека вярата ти в Бог те води по правилни пътеки!

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...