Dec 22, 2007, 12:44 AM

Разминаване

1K 0 8
"Човешко е да обичаш тези, които те обичат.
Божествено е да простиш на тези, що те нараняват"

Разминаваме се тази вечер
в мислите почти едни,
пречат ни разните му противоречия
на предишните вини.
Важното по пътечката трохици да оставиш,
загледан в правотата си, да не стъпчеш цвете,
защото думите все някак ще забравиш,
но стъпканото, можеш ли изправиш?
Важното е да не забравяш, че човек си
и по човешки можеш да сгрешиш.
Да можеш да простиш, когато хули
и камшика по гърба си да търпиш.
Защото Той това за нас остави,
примера си свят, Божествен и любещ.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Краси Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хубаво ми е че срещам такива мъдри и добри хора и съм убедена че докато свят светува ще ги има !Любовта, смирението и благодарността
    правят човека щастлив.
  • Нежен и песенен стих...вселенски истинен!Поздрави!
  • Харесва ми
  • човешко е...
  • Много хубав стих! Поздрявявам те и аз, Краси!
    Нека вярата ти в Бог те води по правилни пътеки!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...