22 дек. 2007 г., 00:44

Разминаване

1K 0 8
"Човешко е да обичаш тези, които те обичат.
Божествено е да простиш на тези, що те нараняват"

Разминаваме се тази вечер
в мислите почти едни,
пречат ни разните му противоречия
на предишните вини.
Важното по пътечката трохици да оставиш,
загледан в правотата си, да не стъпчеш цвете,
защото думите все някак ще забравиш,
но стъпканото, можеш ли изправиш?
Важното е да не забравяш, че човек си
и по човешки можеш да сгрешиш.
Да можеш да простиш, когато хули
и камшика по гърба си да търпиш.
Защото Той това за нас остави,
примера си свят, Божествен и любещ.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Краси Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубаво ми е че срещам такива мъдри и добри хора и съм убедена че докато свят светува ще ги има !Любовта, смирението и благодарността
    правят човека щастлив.
  • Нежен и песенен стих...вселенски истинен!Поздрави!
  • Харесва ми
  • човешко е...
  • Много хубав стих! Поздрявявам те и аз, Краси!
    Нека вярата ти в Бог те води по правилни пътеки!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...