13 dic 2007, 23:05

Разминаване 

  Poesía » Otra
641 0 8
 

Във дланите неравни на съня ми

все по-далечно се завръщаш,

разменяме си болка, но без думи...

Целуваш утрото и си отиваш.

 

И някак, тръгвайки си, без да искаш,

в пробойните на тъжната ми вяра

ръждясали луни ми подаряваш,

пулсиращ студ и малко необятност...

 

Във преспите тревожни на съня си

разходих се почти безценно.

Чрез теб, чрез мен, чрез всичко долових,

че сме различни. Аз съм в другата тоналност...

 

© Геновева Христова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??