13.12.2007 г., 23:05 ч.

Разминаване 

  Поезия » Друга
643 0 8
 

Във дланите неравни на съня ми

все по-далечно се завръщаш,

разменяме си болка, но без думи...

Целуваш утрото и си отиваш.

 

И някак, тръгвайки си, без да искаш,

в пробойните на тъжната ми вяра

ръждясали луни ми подаряваш,

пулсиращ студ и малко необятност...

 

Във преспите тревожни на съня си

разходих се почти безценно.

Чрез теб, чрез мен, чрез всичко долових,

че сме различни. Аз съм в другата тоналност...

 

© Геновева Христова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??