Във дланите неравни на съня ми
все по-далечно се завръщаш,
разменяме си болка, но без думи...
Целуваш утрото и си отиваш.
И някак, тръгвайки си, без да искаш,
в пробойните на тъжната ми вяра
ръждясали луни ми подаряваш,
пулсиращ студ и малко необятност...
Във преспите тревожни на съня си
разходих се почти безценно.
Чрез теб, чрез мен, чрез всичко долових,
че сме различни. Аз съм в другата тоналност...
© Геновева Христова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
