Dec 13, 2007, 11:05 PM

Разминаване 

  Poetry » Other
649 0 8
 

Във дланите неравни на съня ми

все по-далечно се завръщаш,

разменяме си болка, но без думи...

Целуваш утрото и си отиваш.

 

И някак, тръгвайки си, без да искаш,

в пробойните на тъжната ми вяра

ръждясали луни ми подаряваш,

пулсиращ студ и малко необятност...

 

Във преспите тревожни на съня си

разходих се почти безценно.

Чрез теб, чрез мен, чрез всичко долових,

че сме различни. Аз съм в другата тоналност...

 

© Геновева Христова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??