26 oct 2014, 21:58

Разминаване

696 0 3

На разминаване в сънища - будни

Наранени, влюбени, тъжни и блудни

Протягаме ръце, чувствено бледни

Оставяме пътища за двама ни верни!

 

Докосваме чувства тревожни, сломени

Оставяме дълго в нови промени

Радост ни носи отвъд небесата

Защото се сливат, обичат сърцата!

 

Някъде в неизвестното път ще поема

Първата ласка само за спомен ще взема

Помниш ли ? Скрих я в твоята книга

До сухата, сухата, бяла роза унила!

 

Какво ли още да взема на разминаване

Есен, последна наподобяваща прощаване

Есен, която пристига с тъжна песен

Жълтите листа шумолят с тон унесен!

 

На разминаване очите с тъга се поглеждат

Как искат ръцете да се протегнат

Топлинка ще си вземем малко за сила

Защо ли? От този миг  обичта е незрима!

 

Ако вярваш в обичта ще се спасиш

Чака те друга няма сам да вървиш

Може би аз да съм тази другата

Не те пускам дори да съм в урната!

 

Така необмислено се разделяме

От животът си доброволно отнемаме

Тъгуваме, че нелепо уж сме обречени

От дугите хора "глупци" сме наречени!

 

При все, че живеем неспокойно и заедно

Тайните мисли тълкуваме правилно

Само в сънят си на разминаване

Кълнем се, молим се за оцеляване!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мария Николова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви, че прочетохте и ме разбирате!Думите' чувствата идват набързо, оставят ни, страдаме и продължаваме!
  • Тъжно,човешка изповед!
  • Ако вярваш в обичта ще се спасиш

    Чака те друга няма сам да вървиш

    Може би аз да съм тази другата

    Не те пускам дори да съм в урната!

    Харесва ми начина по който изразяваш любовта си Поздравления!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...