26.10.2014 г., 21:58

Разминаване

700 0 3

На разминаване в сънища - будни

Наранени, влюбени, тъжни и блудни

Протягаме ръце, чувствено бледни

Оставяме пътища за двама ни верни!

 

Докосваме чувства тревожни, сломени

Оставяме дълго в нови промени

Радост ни носи отвъд небесата

Защото се сливат, обичат сърцата!

 

Някъде в неизвестното път ще поема

Първата ласка само за спомен ще взема

Помниш ли ? Скрих я в твоята книга

До сухата, сухата, бяла роза унила!

 

Какво ли още да взема на разминаване

Есен, последна наподобяваща прощаване

Есен, която пристига с тъжна песен

Жълтите листа шумолят с тон унесен!

 

На разминаване очите с тъга се поглеждат

Как искат ръцете да се протегнат

Топлинка ще си вземем малко за сила

Защо ли? От този миг  обичта е незрима!

 

Ако вярваш в обичта ще се спасиш

Чака те друга няма сам да вървиш

Може би аз да съм тази другата

Не те пускам дори да съм в урната!

 

Така необмислено се разделяме

От животът си доброволно отнемаме

Тъгуваме, че нелепо уж сме обречени

От дугите хора "глупци" сме наречени!

 

При все, че живеем неспокойно и заедно

Тайните мисли тълкуваме правилно

Само в сънят си на разминаване

Кълнем се, молим се за оцеляване!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Николова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви, че прочетохте и ме разбирате!Думите' чувствата идват набързо, оставят ни, страдаме и продължаваме!
  • Тъжно,човешка изповед!
  • Ако вярваш в обичта ще се спасиш

    Чака те друга няма сам да вървиш

    Може би аз да съм тази другата

    Не те пускам дори да съм в урната!

    Харесва ми начина по който изразяваш любовта си Поздравления!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...