Разминаване
На разминаване в сънища - будни
Наранени, влюбени, тъжни и блудни
Протягаме ръце, чувствено бледни
Оставяме пътища за двама ни верни!
Докосваме чувства тревожни, сломени
Оставяме дълго в нови промени
Радост ни носи отвъд небесата
Защото се сливат, обичат сърцата!
Някъде в неизвестното път ще поема
Първата ласка само за спомен ще взема
Помниш ли ? Скрих я в твоята книга
До сухата, сухата, бяла роза унила!
Какво ли още да взема на разминаване
Есен, последна наподобяваща прощаване
Есен, която пристига с тъжна песен
Жълтите листа шумолят с тон унесен!
На разминаване очите с тъга се поглеждат
Как искат ръцете да се протегнат
Топлинка ще си вземем малко за сила
Защо ли? От този миг обичта е незрима!
Ако вярваш в обичта ще се спасиш
Чака те друга няма сам да вървиш
Може би аз да съм тази другата
Не те пускам дори да съм в урната!
Така необмислено се разделяме
От животът си доброволно отнемаме
Тъгуваме, че нелепо уж сме обречени
От дугите хора "глупци" сме наречени!
При все, че живеем неспокойно и заедно
Тайните мисли тълкуваме правилно
Само в сънят си на разминаване
Кълнем се, молим се за оцеляване!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Николова Все права защищены
