13 may 2006, 0:26

РАЗМИНАВАНЕ

  Poesía
854 0 7
Не ме допусна в своя свят. Защо?
Какво ли можех да открадна?
Сънят ти ли - от другата обсебен,
или денят - с приятел споделен?

Това за мен е много малко!
Сърцето ти желала бих да взема,
но кражбата - това е нещо жалко;
Любов спечелена, а не дарена!

Насила обичта ти не желая.
А бих я взела като летен дъжд,
както земята жадна, упоена,
за да роди красиво чувство изведнъж.


Но твоето сърце е тъй студено,
вратата е затворена. Уви!
Ще скрия сълзи в шепите полека,
ще продължа напред - дано да не боли!

В душата ще остане скрита рана.
И след много, много снегове,
когато сам останеш, ще усетиш -
обрулен е светът от ветрове.


Тогава може би ще се обадиш
и ще попиташ как, какво, с кого,
а аз ще открехна лекичко вратата
и ще ти кажа: "Било е за добро".

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Кръстева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...