petinka67 (Петя Кръстева)
455 27264
13 мая 2006 г., 00:26

РАЗМИНАВАНЕ 

  Поэзия
636 0 7
Не ме допусна в своя свят. Защо?
Какво ли можех да открадна?
Сънят ти ли - от другата обсебен,
или денят - с приятел споделен?

Това за мен е много малко!
Сърцето ти желала бих да взема,
но кражбата - това е нещо жалко;
Любов спечелена, а не дарена!

Насила обичта ти не желая.
А бих я взела като летен дъжд,
както земята жадна, упоена,
за да роди красиво чувство изведнъж.


Но твоето сърце е тъй студено,
вратата е затворена. Уви!
Ще скрия сълзи в шепите полека,
ще продължа напред - дано да не боли!

В душата ще остане скрита рана.
И след много, много снегове,
когато сам останеш, ще усетиш -
обрулен е светът от ветрове.


Тогава може би ще се обадиш
и ще попиташ как, какво, с кого,
а аз ще открехна лекичко вратата
и ще ти кажа: "Било е за добро".

© Петя Кръстева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??