20 jul 2020, 4:46

Разминаване

1.1K 3 3

Като дявол разпънат на кръст

са мечтите от дните ни минали.

Равнодушно посочват ни с пръст,

но не питат защо са загинали.

 

Те не питат, защото е ясно.

Композирайки бяла симфония,

ние чуваме всичко прекрасно,

но животът – творец на ирония,

 

съпровожда ни с черна тоналност,

асинхронно, с протест и фаталност.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Косева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Права е Веселка! Стихът ти наистина е оригинален! Животът е вечно движение – срещи, разминаване и нови срещи по спиралата на времето! Поздравления!
  • Благодаря, Веси
  • Много оригинално!Поздрав!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...