Jul 20, 2020, 4:46 AM

Разминаване 

  Poetry » Phylosophy
748 3 3

Като дявол разпънат на кръст

са мечтите от дните ни минали.

Равнодушно посочват ни с пръст,

но не питат защо са загинали.

 

Те не питат, защото е ясно.

Композирайки бяла симфония,

ние чуваме всичко прекрасно,

но животът – творец на ирония,

 

съпровожда ни с черна тоналност,

асинхронно, с протест и фаталност.

© Петя Косева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Права е Веселка! Стихът ти наистина е оригинален! Животът е вечно движение – срещи, разминаване и нови срещи по спиралата на времето! Поздравления!
  • Благодаря, Веси
  • Много оригинално!Поздрав!
Random works
: ??:??