Като дявол разпънат на кръст
са мечтите от дните ни минали.
Равнодушно посочват ни с пръст,
но не питат защо са загинали.
Те не питат, защото е ясно.
Композирайки бяла симфония,
ние чуваме всичко прекрасно,
но животът – творец на ирония,
съпровожда ни с черна тоналност,
асинхронно, с протест и фаталност.
© Петя Косева Всички права запазени