Разминаване

22 ago 2021, 22:48

Poesía

437 0 1

Завържѝ си косата на плитка
и с червило рисувай омая.
Не желая да влизаме в битки
и сега пред света ще призная,

че когато те няма, умирам,
а когато сме двама, земята
пее песен, в която всемирът
е отворил душа за жената.

Не забравяй кога си замина
и кога ми открадна сърцето!
То е цвете красиво в градина,
но ридае сега там, където

няма смисъл да влизаме в битки.
Той, животът, е толкова кратък.
Завържѝ си косата на плитка
и вървѝ си по пътя нататък...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

2021-08-23T13:43:46+03:00

Митко, в живота има много кръстопътища. Огледай се, в близост те чака нещо много красиво!😄 Поздравявам те за стихотворението!👏