Разминаване
Завържѝ си косата на плитка
и с червило рисувай омая.
Не желая да влизаме в битки
и сега пред света ще призная,
че когато те няма, умирам,
а когато сме двама, земята
пее песен, в която всемирът
е отворил душа за жената.
Не забравяй кога си замина
и кога ми открадна сърцето!
То е цвете красиво в градина,
но ридае сега там, където
няма смисъл да влизаме в битки.
Той, животът, е толкова кратък.
Завържѝ си косата на плитка
и вървѝ си по пътя нататък...
© Димитър Драганов All rights reserved.
