14 jun 2023, 17:49

Разминаване

  Poesía » Otra
636 8 17

Пътувам челно към себе си. 

И понякога щастливо успявам.

Играта на любовни ребуси 

е въпросителна без маска тогава. 

 

И пътища колкото да търся:

със стъпки живея в грешна посока!

Магистрални проекции хвърлят 

измамни илюзии в пропаст дълбока.

 

Накъде вървя? Смъртта е вечност. 

И колко така ще продължава...

Питам себе си. Небето е млечно.

Звездният път загадка остава.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойчо Станев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря за коментара и поздравите, Лили!
  • “Накъде вървя? Смъртта е вечност.
    И колко така ще продължава...
    Питам себе си. Небето е млечно.
    Звездният път загадка остава.”

    Дълбоко! Поздрави, Стойчо!
  • Благодаря за Любими, Ники!
  • Благодаря за коментара и поздравите,Елка!
    Приеми моите сърдечни поздрави!
  • Вечно търсещият дух на поета! Поздравления, много хубав стих!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...