Пътувам челно към себе си.
И понякога щастливо успявам.
Играта на любовни ребуси
е въпросителна без маска тогава.
И пътища колкото да търся:
със стъпки живея в грешна посока!
Магистрални проекции хвърлят
измамни илюзии в пропаст дълбока.
Накъде вървя? Смъртта е вечност.
И колко така ще продължава...
Питам себе си. Небето е млечно.
Звездният път загадка остава.