30 dic 2010, 13:15

Размишления в новогодишното утро

  Poesía » Civil
774 0 13

РАЗМИШЛЕНИЯ В НОВОГОДИШНОТО УТРО

 

 

 

Отиде си... тъй както си отидоха и другите.

А дойде с фойерверки, със надежди и любов,

за да станеш сетне скучна и абсурдна...

Но защо ни лъжеше, защо?

 

Как да повярваме сега на твойта рожба,

която току-що проплака над Земята?

И как без насъщния хляб и постната гозба

да нахраним и себе си, и дъщеря ти?

 

А, Господи, колко прилича на тебе!

Кожата ти е одрала, Стара годино!

И ти беше такава – най-милото бебе,

а сега си зла и развихрена зима!

 

Дано да сме живи да отгледаме и него,

да порасне, да люби и плод да даде.

Ако не – значи няма да бъдем потребни

нито на мрака, нито на светлото чисто небе...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Нека надеждата ни ушие небе, в което да втасва тестото на Новата!
    Поздравявам те и те аплодирам за това стихотворение, Ангеле!
    Много слънце за дишата ти да има през всичките 365 дни на годината!
  • Дано! За много години!
  • абсолютно съм съглъасна с теб..
    Светли и топли дни ти пожелавам през Новата година!
    сърдечно.
  • Не му мисли много-от много мислене най-много боли глава, то е ясно-ден подир ден, стих подир стих, радост, грижа, съмнения, близки и далечни... все ще се опитваме да..., я чакай, що не оставиш мислите, я сипи по едно да ти река Наздраве!!!
    http://www.youtube.com/watch?v=lOxde9q5t2E&feature=player_embedded
  • Дай, Боже, Новата да е по-добра от Старата!
    Поздрави, Ачо и дерзай за сбъдване на мечтите си!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...