РАЗМИШЛЕНИЯ В НОВОГОДИШНОТО УТРО
Отиде си... тъй както си отидоха и другите.
А дойде с фойерверки, със надежди и любов,
за да станеш сетне скучна и абсурдна...
Но защо ни лъжеше, защо?
Как да повярваме сега на твойта рожба,
която току-що проплака над Земята?
И как без насъщния хляб и постната гозба
да нахраним и себе си, и дъщеря ти?
А, Господи, колко прилича на тебе!
Кожата ти е одрала, Стара годино!
И ти беше такава – най-милото бебе,
а сега си зла и развихрена зима!
Дано да сме живи да отгледаме и него,
да порасне, да люби и плод да даде.
Ако не – значи няма да бъдем потребни
нито на мрака, нито на светлото чисто небе...
© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados
Поздравявам те и те аплодирам за това стихотворение, Ангеле!
Много слънце за дишата ти да има през всичките 365 дни на годината!