30.12.2010 г., 13:15

Размишления в новогодишното утро

773 0 13

РАЗМИШЛЕНИЯ В НОВОГОДИШНОТО УТРО

 

 

 

Отиде си... тъй както си отидоха и другите.

А дойде с фойерверки, със надежди и любов,

за да станеш сетне скучна и абсурдна...

Но защо ни лъжеше, защо?

 

Как да повярваме сега на твойта рожба,

която току-що проплака над Земята?

И как без насъщния хляб и постната гозба

да нахраним и себе си, и дъщеря ти?

 

А, Господи, колко прилича на тебе!

Кожата ти е одрала, Стара годино!

И ти беше такава – най-милото бебе,

а сега си зла и развихрена зима!

 

Дано да сме живи да отгледаме и него,

да порасне, да люби и плод да даде.

Ако не – значи няма да бъдем потребни

нито на мрака, нито на светлото чисто небе...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Нека надеждата ни ушие небе, в което да втасва тестото на Новата!
    Поздравявам те и те аплодирам за това стихотворение, Ангеле!
    Много слънце за дишата ти да има през всичките 365 дни на годината!
  • Дано! За много години!
  • абсолютно съм съглъасна с теб..
    Светли и топли дни ти пожелавам през Новата година!
    сърдечно.
  • Не му мисли много-от много мислене най-много боли глава, то е ясно-ден подир ден, стих подир стих, радост, грижа, съмнения, близки и далечни... все ще се опитваме да..., я чакай, що не оставиш мислите, я сипи по едно да ти река Наздраве!!!
    http://www.youtube.com/watch?v=lOxde9q5t2E&feature=player_embedded
  • Дай, Боже, Новата да е по-добра от Старата!
    Поздрави, Ачо и дерзай за сбъдване на мечтите си!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...