30 дек. 2010 г., 13:15

Размишления в новогодишното утро

778 0 13

РАЗМИШЛЕНИЯ В НОВОГОДИШНОТО УТРО

 

 

 

Отиде си... тъй както си отидоха и другите.

А дойде с фойерверки, със надежди и любов,

за да станеш сетне скучна и абсурдна...

Но защо ни лъжеше, защо?

 

Как да повярваме сега на твойта рожба,

която току-що проплака над Земята?

И как без насъщния хляб и постната гозба

да нахраним и себе си, и дъщеря ти?

 

А, Господи, колко прилича на тебе!

Кожата ти е одрала, Стара годино!

И ти беше такава – най-милото бебе,

а сега си зла и развихрена зима!

 

Дано да сме живи да отгледаме и него,

да порасне, да люби и плод да даде.

Ако не – значи няма да бъдем потребни

нито на мрака, нито на светлото чисто небе...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Веселинов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Нека надеждата ни ушие небе, в което да втасва тестото на Новата!
    Поздравявам те и те аплодирам за това стихотворение, Ангеле!
    Много слънце за дишата ти да има през всичките 365 дни на годината!
  • Дано! За много години!
  • абсолютно съм съглъасна с теб..
    Светли и топли дни ти пожелавам през Новата година!
    сърдечно.
  • Не му мисли много-от много мислене най-много боли глава, то е ясно-ден подир ден, стих подир стих, радост, грижа, съмнения, близки и далечни... все ще се опитваме да..., я чакай, що не оставиш мислите, я сипи по едно да ти река Наздраве!!!
    http://www.youtube.com/watch?v=lOxde9q5t2E&feature=player_embedded
  • Дай, Боже, Новата да е по-добра от Старата!
    Поздрави, Ачо и дерзай за сбъдване на мечтите си!

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...