Размисли
Разрязвам с длан тъгата,
обгърнала ме кат с воал
и търся пътя в тъмнината,
като слепеца треперещ над бокал.
Душа и стон са слети във едно,
избягали от хора, светлина
и в мрака търсещи утеха
в разбитата от скръб душа.
Животът някъде избяга,
понесе се със него светлина,
а мракът тихичко напява,
какво, кога и как видя.
Изчезна всичко туй, защо ли?
Дали причината една
не е стаена там във мрака,
обгърнал моята душа.
Защото светлото е там, където
обгърнало го е сърце,
от радост, обич озарено
и с нежност е понесено в ръце.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
