25 may 2008, 1:41

Размисли 

  Poesía » De amor
885 0 4
Разрязвам с длан тъгата,
обгърнала ме кат с воал
и търся пътя в тъмнината,
като слепеца треперещ над бокал.
Душа и стон са слети във едно,
избягали от хора, светлина
и в мрака търсещи утеха
в разбитата от скръб душа.
Животът някъде избяга,
понесе се със него светлина,
а мракът тихичко напява,
какво, кога и как видя. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ноел Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??