Размисли

May 25, 2008, 1:41 AM

Poetry » Love

883 0 4

Разрязвам с длан тъгата,
обгърнала ме кат с воал
и търся пътя в тъмнината,
като слепеца треперещ над бокал.
Душа и стон са слети във едно,
избягали от хора, светлина
и в мрака търсещи утеха
в разбитата от скръб душа.
Животът някъде избяга,
понесе се със него светлина,
а мракът тихичко напява,
какво, кога и как видя. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Размисли

Want to read more?

Random works