fric65 (Венцислав) fric65 (Венцислав)
1 98
30 jul 2007, 10:35

РАЗМИСЛИ

  Poesía
727 0 7
РАЗМИСЛИ

Потънал в пот си отива денят.
Слънцето търси легло да почине.
Залезът прашен заключва света
в приказана нощ, излязла от скрина.

Облаците нямат воалетки,
да скрият своите сълзи изплискани.
Душа не се печели с ръкостискане.
Кажете ми, защо сме всички статуетки?! 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Венцислав Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0