РАЗМИСЛИ
РАЗМИСЛИ
Потънал в пот си отива денят.
Слънцето търси легло да почине.
Залезът прашен заключва света
в приказана нощ, излязла от скрина.
Облаците нямат воалетки,
да скрият своите сълзи изплискани.
Душа не се печели с ръкостискане.
Кажете ми, защо сме всички статуетки?!
Потънал в пот си отива денят.
Слънцето търси легло да почине.
Залезът прашен заключва света
в приказана нощ, излязла от скрина.
Облаците нямат воалетки,
да скрият своите сълзи изплискани.
Душа не се печели с ръкостискане.
Кажете ми, защо сме всички статуетки?!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Венцислав Всички права запазени
