"Размисли"
Разкъсван от истините на живота си суров -
прекършен от съдбата и зли орисници,
тръпнещ от отчаяние за капчица любов -
изгарящ в страст от пламъци.
И така суров, така непрежалим -
така готов да продължа напред.
С лице навъсено и поглед умолим -
сам самичък в света навред.
Обрисувам с мисли, безнадеждно мечтая -
за живот нов, добър, нормален.
Имащ нужда, че не виждам му края
на моя така все още безкраен ден.
10 януари 2004 год.
© Георги Алексов Todos los derechos reservados