29 nov 2009, 21:44

Размисли

  Poesía » Otra
965 0 0

"Размисли"

 

Разкъсван от истините на живота си суров -

прекършен от съдбата и зли орисници,

тръпнещ от отчаяние за капчица любов -

изгарящ в страст от пламъци.

 

 

И така суров, така непрежалим -

така готов да продължа напред.

С лице навъсено и поглед умолим -

сам самичък в света навред.

 

Обрисувам с мисли, безнадеждно мечтая -

за живот нов, добър, нормален.

Имащ нужда, че не виждам му края

на моя така все още безкраен ден.

 

 

10 януари 2004 год.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Алексов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...