Nov 29, 2009, 9:44 PM

Размисли

  Poetry » Other
968 0 0

"Размисли"

 

Разкъсван от истините на живота си суров -

прекършен от съдбата и зли орисници,

тръпнещ от отчаяние за капчица любов -

изгарящ в страст от пламъци.

 

 

И така суров, така непрежалим -

така готов да продължа напред.

С лице навъсено и поглед умолим -

сам самичък в света навред.

 

Обрисувам с мисли, безнадеждно мечтая -

за живот нов, добър, нормален.

Имащ нужда, че не виждам му края

на моя така все още безкраен ден.

 

 

10 януари 2004 год.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Алексов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...