Nov 29, 2009, 9:44 PM

Размисли

  Poetry » Other
964 0 0

"Размисли"

 

Разкъсван от истините на живота си суров -

прекършен от съдбата и зли орисници,

тръпнещ от отчаяние за капчица любов -

изгарящ в страст от пламъци.

 

 

И така суров, така непрежалим -

така готов да продължа напред.

С лице навъсено и поглед умолим -

сам самичък в света навред.

 

Обрисувам с мисли, безнадеждно мечтая -

за живот нов, добър, нормален.

Имащ нужда, че не виждам му края

на моя така все още безкраен ден.

 

 

10 януари 2004 год.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Алексов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...