29.11.2009 г., 21:44

Размисли

963 0 0

"Размисли"

 

Разкъсван от истините на живота си суров -

прекършен от съдбата и зли орисници,

тръпнещ от отчаяние за капчица любов -

изгарящ в страст от пламъци.

 

 

И така суров, така непрежалим -

така готов да продължа напред.

С лице навъсено и поглед умолим -

сам самичък в света навред.

 

Обрисувам с мисли, безнадеждно мечтая -

за живот нов, добър, нормален.

Имащ нужда, че не виждам му края

на моя така все още безкраен ден.

 

 

10 януари 2004 год.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Алексов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...