29.11.2009 г., 21:44

Размисли

962 0 0

"Размисли"

 

Разкъсван от истините на живота си суров -

прекършен от съдбата и зли орисници,

тръпнещ от отчаяние за капчица любов -

изгарящ в страст от пламъци.

 

 

И така суров, така непрежалим -

така готов да продължа напред.

С лице навъсено и поглед умолим -

сам самичък в света навред.

 

Обрисувам с мисли, безнадеждно мечтая -

за живот нов, добър, нормален.

Имащ нужда, че не виждам му края

на моя така все още безкраен ден.

 

 

10 януари 2004 год.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Алексов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...