9 oct 2010, 14:14

Размисли

814 0 10

Тези размисли се породиха у мен след разглеждането на някои картини на английския художник Джон Уилям Годуърд /1861-1922 г./ и след запознаването ми с неговата биография, за което спомогна публикуваното в списанието за публицистика, литература и изкуство „Матадор”, цитирам: „В началото на миналия век живописният стил, към който принадлежи Годуърд, излиза от мода, отстъпвайки място на авангардните течения. Тъй като не можел или не искал да промени стила си, картините му вече не се продавали. Художникът се самоубива на 61 години. Според слуховете в предсмъртно писмо написал, че светът не е достатъчно голям за него и Пикасо... Днес картините на Годуърд отново са търсени – през 1995 година негово платно е продадено на търг за сумата от 567 000 долара.”

 

 

Мнозина ги дебне съдбата на Годуърд,

неосъзнали, че зданието геният издига

и красотата му с годините

по-ценна става.

Силата на слънцето, магията на звездите,

хубостта на жените, дали са вече демоде?

Модерни технологии, ракети,

компютри, космос...

О, къде, къде не стигна вече разумът човешки!

Но ти, открил замислен поглед, усмивката и финеса

на профила девичи,

но ти - същността на всичкото открил,

ти винаги ще бъдеш...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...