Eia (Росица Танчева)
436 13858
9.10.2010 г., 14:14 ч.

Размисли 

  Поезия » Философска
594 0 10

Тези размисли се породиха у мен след разглеждането на някои картини на английския художник Джон Уилям Годуърд /1861-1922 г./ и след запознаването ми с неговата биография, за което спомогна публикуваното в списанието за публицистика, литература и изкуство „Матадор”, цитирам: „В началото на миналия век живописният стил, към който принадлежи Годуърд, излиза от мода, отстъпвайки място на авангардните течения. Тъй като не можел или не искал да промени стила си, картините му вече не се продавали. Художникът се самоубива на 61 години. Според слуховете в предсмъртно писмо написал, че светът не е достатъчно голям за него и Пикасо... Днес картините на Годуърд отново са търсени – през 1995 година негово платно е продадено на търг за сумата от 567 000 долара.”

 

 

Мнозина ги дебне съдбата на Годуърд,

неосъзнали, че зданието геният издига

и красотата му с годините

по-ценна става.

Силата на слънцето, магията на звездите,

хубостта на жените, дали са вече демоде?

Модерни технологии, ракети,

компютри, космос...

О, къде, къде не стигна вече разумът човешки!

Но ти, открил замислен поглед, усмивката и финеса

на профила девичи,

но ти - същността на всичкото открил,

ти винаги ще бъдеш...

© Росица Танчева Всички права запазени

Авторът е забранил гласуването.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??