9 окт. 2010 г., 14:14

Размисли

815 0 10

Тези размисли се породиха у мен след разглеждането на някои картини на английския художник Джон Уилям Годуърд /1861-1922 г./ и след запознаването ми с неговата биография, за което спомогна публикуваното в списанието за публицистика, литература и изкуство „Матадор”, цитирам: „В началото на миналия век живописният стил, към който принадлежи Годуърд, излиза от мода, отстъпвайки място на авангардните течения. Тъй като не можел или не искал да промени стила си, картините му вече не се продавали. Художникът се самоубива на 61 години. Според слуховете в предсмъртно писмо написал, че светът не е достатъчно голям за него и Пикасо... Днес картините на Годуърд отново са търсени – през 1995 година негово платно е продадено на търг за сумата от 567 000 долара.”

 

 

Мнозина ги дебне съдбата на Годуърд,

неосъзнали, че зданието геният издига

и красотата му с годините

по-ценна става.

Силата на слънцето, магията на звездите,

хубостта на жените, дали са вече демоде?

Модерни технологии, ракети,

компютри, космос...

О, къде, къде не стигна вече разумът човешки!

Но ти, открил замислен поглед, усмивката и финеса

на профила девичи,

но ти - същността на всичкото открил,

ти винаги ще бъдеш...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...