3 may 2017, 15:46

Размисли 

  Poesía » Otra
1201 2 8

От топлината никой не си тръгва
от себе си не може да избяга.
Хастара пак от сянката обръгва
и кройката му стара – но приляга.
Ако си призрак, цар без дрехи,
по спешност си градиш Вселена.
Хастарът се превръща във доспехи
макар и върху зелена еуглена.
От топлия ти студ трева пониква
за дом – на онзи луд щурец в душата.
Не ти е нужна, Пепеляшке, тиква –
целта на всяка музика е тишината!

© Христина Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??