11 feb 2019, 0:03

Размисли

  Poesía
562 1 1

 

Колко измислени светове,
спънати в лъскава сбруя!
Трябва ли всъщност човек да умре,
та тогава да се прочуе?

 

Трябва ли всичко да има край,
та да се влюбим отново?
Пътят от твоя до моя Рай
е само крачка. Едничко слово.

 

Като загубим,ще разберем,
колко богати били сме всъщност.
Такъв е животът .... и не съвсем.
Правиш добро - не ти се връща.

 

Ето, повярвай не на шега! 
Още върти се Земята ....
Давам ти чаша от мойта тъга...
Ти я пръсни по вятъра !

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Нина Чилиянска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...