11 февр. 2019 г., 00:03

Размисли

563 1 1

 

Колко измислени светове,
спънати в лъскава сбруя!
Трябва ли всъщност човек да умре,
та тогава да се прочуе?

 

Трябва ли всичко да има край,
та да се влюбим отново?
Пътят от твоя до моя Рай
е само крачка. Едничко слово.

 

Като загубим,ще разберем,
колко богати били сме всъщност.
Такъв е животът .... и не съвсем.
Правиш добро - не ти се връща.

 

Ето, повярвай не на шега! 
Още върти се Земята ....
Давам ти чаша от мойта тъга...
Ти я пръсни по вятъра !

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...