11.02.2019 г., 0:03

Размисли

559 1 1

 

Колко измислени светове,
спънати в лъскава сбруя!
Трябва ли всъщност човек да умре,
та тогава да се прочуе?

 

Трябва ли всичко да има край,
та да се влюбим отново?
Пътят от твоя до моя Рай
е само крачка. Едничко слово.

 

Като загубим,ще разберем,
колко богати били сме всъщност.
Такъв е животът .... и не съвсем.
Правиш добро - не ти се връща.

 

Ето, повярвай не на шега! 
Още върти се Земята ....
Давам ти чаша от мойта тъга...
Ти я пръсни по вятъра !

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...