didislava (Дидислава)
125

19 feb 2007, 18:04

Размисли

Poesía

1.3K 0 25

Тъй просто е! Обичам!

Облякох обичта си в стих,

погледнах... не назад...

а вперих взор в лазура... непривично...

не се уплаших, че се заслепих...

от светлото...

от красотата...

от деня...

а вятъра напомни, че съм будна...

отместваше косите ми, за да те виждам,

и носеше ми ведрия ти глас,

уханието ти... дъхът ти... чудно...

дали това наистина съм аз...

или момиче непознато,

катерещо се с упоритост

и търсейки върха...

въздухът горе се променя...

диша се тежко....

но вятърът напомня пак...

донася ми твоята грижа, и тревога,

а от това съм свежа и сияйна

и да се спра не мога...

макар че вече никак не е просто...

и стана сложно до безкрайност...

едно е ясно... че обичам...

това е мойта тайна...

19.02.2007

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

ЧАР (Чавдар Кунчев)

оскар

2007-02-27T14:16:33+02:00
Албиция (Йорданка Гецова)

Много искрена и заразителна е обичта в този стих! Поздравления!

2007-02-20T19:21:56+02:00
didislava (Дидислава)

Разбира се че ти благодаря, Вальо, радвам се, че тези съвсем спонтанни размисли се харесаха

2007-02-20T19:16:53+02:00
valiordanov (Валентин Йорданов)

На всички благодариш,надявам се и на мен!Също като тях-харесва ми!А тайната на никого няма да издам ще си остане между нас!Човек ако каже ,че не е писал стих в живота си-то значи ,че не е обичал истински!Всеки е правил опити,но при нас тази болест е останала за по-дълго!Много се разприказвах!

2007-02-20T19:02:26+02:00
didislava (Дидислава)

Благодаря и на вас, Мая и Гергана...

2007-02-20T18:47:03+02:00

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0