Размисли

Поэзия

1.3K 0 25

Тъй просто е! Обичам!

Облякох обичта си в стих,

погледнах... не назад...

а вперих взор в лазура... непривично...

не се уплаших, че се заслепих...

от светлото...

от красотата...

от деня...

а вятъра напомни, че съм будна...

отместваше косите ми, за да те виждам,

и носеше ми ведрия ти глас,

уханието ти... дъхът ти... чудно...

дали това наистина съм аз...

или момиче непознато,

катерещо се с упоритост

и търсейки върха...

въздухът горе се променя...

диша се тежко....

но вятърът напомня пак...

донася ми твоята грижа, и тревога,

а от това съм свежа и сияйна

и да се спра не мога...

макар че вече никак не е просто...

и стана сложно до безкрайност...

едно е ясно... че обичам...

това е мойта тайна...

19.02.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ЧАР (Чавдар Кунчев)

оскар

2007-02-27T14:16:33+02:00
Албиция (Йорданка Гецова)

Много искрена и заразителна е обичта в този стих! Поздравления!

2007-02-20T19:21:56+02:00
didislava (Дидислава)

Разбира се че ти благодаря, Вальо, радвам се, че тези съвсем спонтанни размисли се харесаха

2007-02-20T19:16:53+02:00
valiordanov (Валентин Йорданов)

На всички благодариш,надявам се и на мен!Също като тях-харесва ми!А тайната на никого няма да издам ще си остане между нас!Човек ако каже ,че не е писал стих в живота си-то значи ,че не е обичал истински!Всеки е правил опити,но при нас тази болест е останала за по-дълго!Много се разприказвах!

2007-02-20T19:02:26+02:00
didislava (Дидислава)

Благодаря и на вас, Мая и Гергана...

2007-02-20T18:47:03+02:00